Когато металът и кислородът в атмосферата реагират, на повърхността се образува оксиден филм. Железният оксид, образуван върху обикновена въглеродна стомана, продължава да се окислява, което позволява ръждата да се разшири и в крайна сметка да образува дупки. За галванични покрития могат да се използват метали, устойчиви на окисляване (напр. Цинк, никел и хром), за да се осигурят повърхности от въглеродна стомана, но, както е известно, тази защита е само тънък филм.
Ако защитният слой се разруши, стоманата отдолу започва да ръждясва. Корозионната устойчивост на металните маркучи зависи от съдържанието на хром, когато количеството хром се прибави към 10,5%, устойчивостта на стоманата към атмосферната корозия значително се увеличава, но когато съдържанието на хром е по-високо, въпреки че все още може да подобри устойчивостта на корозия, но не Очевидно. Причината е, че когато стоманата се сплави с хром, типът на повърхностния оксид се променя, за да образува повърхностна оксида, подобна на тази, образувана върху чист метален хром.
Този плътно залепен богат на хром оксид защитава повърхността от по-нататъшно окисляване. Този оксиден слой е изключително тънък, чрез който може да се види естественият блясък на повърхността от неръждаема стомана, така че неръждаемата стомана има уникална повърхност. Освен това, ако повърхността е повредена, изложената стоманена повърхност ще бъде самореагирана с атмосферната реакция, преформулирайки този "пасивационен филм", ще продължи да играе защитна роля
